ДМСО 3

 Глава 3. АЛЦХАЙМЕР И ДЕМЕНЦИЯ

Деменцията от различни видове и особено болестта на Алцхаймер се превръща в истински
проблем с възрастта на човека. Димексидът (ДМСО) може да помогне при всички форми на
деменция. В епруветка димексидът кара недоразвити мозъчни клетки да се развият. Също
така усилва кръвния поток в мозъка.
Обикновено, когато човек старее, циркулацията постепенно се влошава. Това може да доведе
до липса на кислород и хранителни вещества в мозъка. При намаленото количество кислород
и хранителни вещества мозъчните клетки могат да бъдат повредени или унищожени.
Димексидът може да предотврати всичко това. Димексидът също помага на невроните на
мозъка да се свързват помежду си. Всичко това позволява на човек да запази умствените си
способности дори в напреднала възраст.
Авторът на тази книга имаше приятелка, която почина на 101-годишна възраст. Тя беше верен
последовател на димексида и редовно го използваше в продължение на 30 години. Когато
беше на 101 години, тя нямаше признаци за намаляване на умствените способности. Тя беше
авторитет по Библията и общото й ниво на интелигентност беше много по-високо от това на
средния 30-годишен. Никой не знае какъв би бил умът й, ако не беше използвала димексид,
но е много вероятно високият й ум на тази възраст да е оцелял поне отчасти благодарение на
димексида.
Едно от най-важните приложения на димексид се отнася до лечението на пациенти с болестта
на Алцхаймер. Димексидът демонстрира разтваряне на амилоиди, протеини, които се
появяват при мозъчните увреждания при пациенти с болестта на Алцхаймер. Сега като цяло
се признава, че бета амилоидният протеин е свързан с развитието и прогресията на болестта
на Алцхаймер. Голям брой амилоидни плаки и възли винаги присъстват при потвърдени
случаи на болестта на Алцхаймер и обемът на този амилоид съответства на степента на
деменция. Изчерпателно описание на амилоидните протеини се съдържа в статия от 1989 г.в
Микробиологията на стареенето (1).
Какво кара един нормален протеин да стане амилоиден? Има няколко възможни теории. Една
от най-вероятните е, че някаква форма на възпаление може да причини увреждане на
нормалния протеин. След като такъв ненормален процес започне, той може да се повтори и
да стане още по-анормален.
Професор Джефри Кели от Изследователския институт "Скрийпс" предлага теорията, че
възпалението може да е началото на процес, който в крайна сметка води до болестта на
Алцхаймер. Нормалните мозъчни клетки могат да бъдат унищожени в резултат на
възпаление, което причинява коагулация на амилоидните бета протеини в мозъка. Според
Кели възпалителният процес може да се случи години преди болестта на Алцхаймер и може
да бъде причинен от различни инфекции.
За да изпробват теорията си, Кели и колегите му изследват мозъците на жертвите на
Алцхаймер и намерита доказателство под формата на вещество, наречено атеронал
(atheronals). Атероналите са открити неотдавна и се отнасят до начина, по който озонът
реагира на нормални метаболити, за да произвежда токсични съединения по време на
възпалителни процеси в организма.
Кели и колегите му също провеждат експерименти в епруветка и установяват, че атероните и
липидните окислителни продукти могат значително да ускорят свиването на амилоидните
бета протеини. Кели признава, че ще бъде трудно да докаже теорията си, но това е интересна
и реалистична идея.
Резултатите от изследванията, използващи димексид при лечението на пациенти с
Алцхаймер, бяха представени на Четвъртата международна конференция за болестта на
Алцхаймер и свързаните с нея заболявания (2). В това проучване 18 пациенти с вероятен
Алцхаймер са лекувани с димексид и са били редовно изследвани девет месеца.
След 3 месеца лечение тези пациенти са имали огромни подобрения. Особено забележими са
подобренията след шест месеца лечение. Ефективността на лечението е определена въз
основа на резултатите от неврологични и невропсихологични тестове, които показват
подобрение в паметта, концентрацията и комуникацията. Дезориентацията във времето и
пространството също е намаляла много.
Като се имат предвид предишните примери, най-вероятно всеки, страдащ от болестта на
Алцхаймер или друга форма на деменция, трябва да бъде лекуван с димексид. Лечението
трябва да започне веднага щом пациентът забележи влошаване. Най-значително подобрение
се наблюдава при пациенти в ранен стадий на заболяването. Ако се позволи на болестта да се
развие до определена точка, тогава ще бъде невъзможно да се обърне процесът. Тези, които
наистина желаят да поддържат добро психическо здраве до дълбока старост, трябва да
използват димексид, преди да стане забележимо влошаването на умственото здраве.
Глава 20. ГЛАВОБОЛИЕ
Главоболия от различни видове се срещат при повечето хора. Всъщност почти половината от
населението има поне едно главоболие на месец. Повечето главоболия са причинени отчасти
от мускулни спазми в шията и промени в кръвните съдове, които отиват към главата.
Емоционалният стрес и начинът, по който тялото реагира на това, често са причините за това.
Често аспирин е първото лечение, което се използва от повечето страдащи от главоболие.
Резултатите могат да варират, а при мигрена намаляването на болката често е минимално.
Димексидът се използва за лечение на главоболие повече от 40 години. Резултатите като цяло
са добри и няма странични ефекти за разлика от много други традиционни лекарства.
Главоболието от мигрена, което се развива с пълна сила, очевидно не се поддава на никакво
лечение. Въпреки това, наблюдавано е, че ако главоболието от мигрена се лекува в ранните
етапи, тогава с помощта на димексид състоянието може да бъде обърнато. Това се е случвало
на много пациенти. Много е важно пациентът да получи лечение с димексид възможно най-
рано в процеса на болка.
Обичайното лечение с димексид за главоболие се състои от повърхностно приложение
върху главата и шията. Повърхностното приложение може да бъде подобрено чрез
инжектиране на димексид или ако пациентът пие димексид в сок или вода.
Един интересен случай на главоболие е имало при една млада жена в Нюпорт Бийч,
Калифорния. Тя е имала чести главоболия, които са ставали все по-лоши с всеки изминал
месец. Рентгенът на главата й показва тънък филм с неизвестен произход. Било решено да се
започне локално (външно) и орално лечение с димексид. Димексидът е бил нанесен върху
цялата глава, освен лицето. Тя също е пиела една чаена лъжичка димексид в четири унции
вода. След това й е казано да извършва същото лечение всеки ден у дома, докато не получи
следните указания.
Десет дни по-късно тази жена се връща в клиниката и я попитали дали все още има
главоболие. Тя казва, че има и болките са станали още по-лоши. Но преди това тя казва, че
лечението й помага и се чувства по-добре. Най-накрая тя признава какво е направила.
Веднага след като се е почувствала по-добре от малка доза димексид, тя решила да увеличи
дозата. Тя казва, че е пила четири унции (1 унция = 28,3 g) димексид с един Кварт (1 литър =
0,946 l) вода. Вместо да следва инструкциите на лекаря си, тя просто решила, че колкото
повече, толкова по-добре.
Това е още един пример за пациент, който не спазва инструкциите. Било й е казано, че
големите свръхдози на много лекарства могат да бъдат смъртоносни. За щастие за тази жена,
димексидът е много безопасен дори при дози над препоръчваните. Всеки път, когато
пациентът има неочаквани странични ефекти, е полезно да се знае каква доза е взел и как е
използвал лекарството. Ако просто се попита пациента дали лекарството е било използвано,
както е предписано от лекаря, тогава обичайният отговор ще бъде, че да. Но ако попитате
пациента как е използвал продукта и в какво количество, вероятно лекарят ще получи вече
по-точна информация.
В този конкретен случай, след като жената започва да следва предписанията на лекаря,
болките й намаляват и след шест месеца напълно изчезват. През тези шест месеца тя пие
само една чаена лъжичка димексид и прилага димексид външно (нърху кожата). Тъй като тя
вече не се връща в клиниката през следващите години (след шест месеца лечение),
предполагам, че не е имала повече проблеми през следващите години.
Глава 16. ПРОБЛЕМИ С ОЧИТЕ
През 60-те години димексидът (ДМСО) е временно забранен (в Щатите, бел.пр.) и всичките
му изследвания са спрени, поради възможната му токсичност за очите на кучета и зайци. Но
оттогава е доказано, че димексидът не само не е токсичен за очите на хората, но се прилага
директно върху очите, за да се обърнат процесите, които иначе биха могли да доведат до
слепота.
Някои от най-съществените подобрения в зрението, използващи димексид, са настъпили при
лечението на пигментния ретинит. Пигментният ретинит е основната причина за слепота.
Лечението с димексид е просто и ефективно.
Един от първите, които използват димексид върху очите, е д-р Робърт Хил от Лонгвю,
Вашингтон. Ранните му изследвания са публикувани през януари 1975 в Хрониката на
Академията на науките в Ню Йорк. Един пациент с пигментиран ретинит е могъл да вижда с
дясното си око само движението на ръката, а лявото му око е имало зрение 20/200.
Лечението, което се е състояло от очни бани с 50% разтвор на димексид два пъти дневно,
започва на 10 февруари 1972. След пет дни зрението на пациента се подобрява до 20/70 в
лявото око и той е можел да брои пръсти на разстояние от пет крачки с дясното си око. Три
месеца по-късно зрението му в лявото око се подобрява до 20/50. И следващия тест за
зрението през 1974 г. установява, че зрението на лявото му око както и преди е 20/50 и той
може да брои пръсти на разстояние шест стъпки с дясното си око.
Следващото проучване на д-р Хил включва 50 пациенти с увреждания, причинени или от
пигментозен ретинит, или от макулна дегенерация. От 50-те пациенти, лекувани с димексид,
22 са подобрили зрителната острота, девет са подобрили визуалните полета и пет са
подобрили адаптацията към тъмнината. Само двама от 50 пациенти продължават да се
влошават. Останалите пациенти нямат забележими промени в зрението. Без лечение вероятно
всичките 50 пациенти биха могли да продължат да регресират.
Последващите лечения на пациентите показват положителни резултати не само при проблеми
с ретината, но и при други очни проблеми. В някои случаи лекуващите лекари не са знаели
точно какво причинява проблема с очите. В такива случаи обикновено се изисква лечение с
димексид. Подобряването на състоянието на очите се случва много пъти, когато пациентът е
лекуван с димексид за други проблеми.
Много лекари съобщават положителни резултати от прилагането на 40% разтвор на
димексид в очите с пипета. Когато се извършва такова лечение, обикновено една капка
се прилага веднъж дневно във всяко око. Това може да се направи при всички
проблеми, свързани със зрението или болката в очите. Когато димексидът се прилага в
очите, обикновено около 30-40 секунди в очите има усещане за парене. Това не е
причина за тревога. Обикновено след много кратко парене очите се чувстват по-добре,
отколкото преди лечението.
Димексидът също се използва успешно при лечение на проблеми със зрението в напреднала
възраст. Един лекар от Лос Анджелис съобщава, че няколко пациенти са могли да четат по-
лесно след една седмица употреба на капки 40% димексид.
Един 90-годишен мъж не е можел да чете. Той е бил високообразован и е създадал успешен
бизнес, който продава, когато е на 60 години. Той е имал голяма колекция от книги, които е
планирал да прочете, когато се пенсионира. Обаче, когато става на 90 години, той вече е имал
макулна дегенерация и други очни проблеми, които правят четенето невъзможно. Жена му му
четяла, но за да чете книгите си, той наел специален човек, който да му чете. Той се лекувал
ежедневно с капки от 40% разтвор на димексид. Всеки ден се слагала по една капка във
всяко око. Също така е пиел по една чаена лъжичка димексид дневно в портокалов сок.
Зрението му се подобрява още през първата седмица от лечението. Един месец след началото
на лечението този човек успява да се върне към самостоятелно четене на книги от колекцията
си. Той също така казва, че мисленето му се е прояснило и цялото му тяло се чувства по-
добре.
Един 78-годишен мъж от Лос Анджелис страдал от различни очни проблеми. Също така имал
проблеми с придвижването и работата в дома. Неговият лекар му казал да свикне с факта, че
има проблеми със зрението и че очите му постепенно ще се влошават, докато не ослепее
напълно. Лекарят също му казал, че има увреждане на нервите и други проблеми, които не
могат да бъдат излекувани. Лекарят казал, че този човек трябва да приеме неизбежното и да
не губи времето и парите си за непроверени лечения.
Този човек решава, че няма да "не се лекува". Той посещава друг лекар и му показва статия за
употребата на димексид при лечението на различни очни проблеми. Новият лекар му казал,
че смята, че такова лечение е непроверено, но си струва да се опита, защото такова лечение
не е опасно. Във всяко око се слага по една капка от 40% димексид. Пациентът също така е
посъветван да приема една чаена лъжичка димексид всеки ден в малка чаша сок. Докторът
преглеждал очите на всеки две седмици. Зрението, което първоначално е било 20/200, се е
подобрило до 20/100 за две седмици. След 1 месец зрението на пациента вече е 20/70. След
това зрението му се подобрява до 20/50 с очила. Няколко години този пациент продължава
лечението у дома. Сега той посещава лекаря на всеки три месеца за проверка и оценка. Като
за 80-годишен мъж сега той е в отлично здраве.
Авторът на книгата при умора на очите също използва капки от 40% разтвор на димексид.
След това винаги има незабавно облекчение. След първоначалното парене очите винаги се
чувстват свежи и здрави.